Важна стъпка в укрепването на икономическата и стратегическа мощ на римляните било налагането на тяхната власт над Балканския полуостров. Тракийските земи били много важен регион за контрола на Рим над пътищата, които свързват Италия с Мала Азия. Днешните български земи били разделени на две римски провинции, за образуването на които римският император подходил по коренно различен начин.
Провинция Мизия била основана през 12 г. сл. Хр. Първоначално тя обхващала тясна ивица земя южно от р. Дунав.
Основаването на провинция Тракия било резултат не на война, а на мирно присъединяване. Последният тракийски цар Реметалк III бил съюзник на Рим, като дори се обучавал в Рим заедно с император Калигула (37-41), на когото дължал властта си от около 38 г. сл. Хр. След един дворцов преврат Реметалк III бил убит, а след убийството му тракийското царство било присъдинено към Римската империя и превърнато в провинция, наречена Тракия. Това се случило през 45 г. сл. Хр., когато римски император бил Клавдий (41-54). На северозапад, север и североизток Тракия граничела с провинция Мизия, на запад – с провинция Македония, на изток достигала крайбрежието на Черно море, а на юг минавала по крайбрежието на Мраморно и на Егейско море. След тези събития провинция Мизия се разширила и също достигнала крайбрежието на Черно море. На юг се простирала до Стара планина.
Включването на тракийските земи в Римската империя се отразило благоприятно върху тяхното стопанско и културно развитие. Свидетелства за това са откритите археологически останки на богатите градове, съществували през този период – Рациария (с. Арчар, Видинско), Ескус (с. Гиген, Плевенско), Нове (до гр. Свищов), Дуросторум (Силистра), Сексагинта Приста (Русе), Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско), Пауталия (Кюстендил), Сердика (София), Филипопол (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора). Градовете, някои от които дори със собствено монетосечене, били свързани с гъста мрежа от добре организирани и поддържани римски пътища.
През III в. сл. Хр. Римската империя изпаднала в тежка криза, която се дължала както на непрекъснатите борби за власт (епохата на войнишките императори), така и на честите мащабни варварски нашествия. Особено много пострадали тракийските земи, които били подложени на непрестанните набези на готите и други варварски племена.
Реформите на императорите Диоклециан и Константин Велики в края на III и началото на IV в. сл. Хр. успели временно да стабилизират положението в империята. Император Константин Велики преместил столицата на империята от Рим в Бизантион (днес гр. Истанбул), който бил наречен на негово име Константинопол („Градът на Константин“).